“Любовта е нещо като четвъртък.
Едно момиче ме попита: „Вярвате ли в любовта?”
Аз отговорих – все едно да питате вярвам ли в четвъртъка.
И като го обмислих… Ами то е съвсем правилно!
Сигурни сме, че има четвъртък.
Съществува.
Понякога.
По принцип го има, а конкретно го има само от време на време, но къде стои, докато го няма – никой не знае.
И колкото и да искаш да е четвъртък, в сряда не може. И не става с напъване.
И не може да е четвъртък непрекъснато.
Ако днес не е, само след няколко дни ще стане.
Ще дойде и ще отмине – със сънищата, разсъмването, апетита на закуска, работата – защото е работен ден, дългия следобед, умората, почивката, съня и края.
Всичко си дойде на мястото.”
– Мария Донева –